Парижката библиотека
По време на Втората световна война в Европа все още е отворена най-голямата американска библиотека, въпреки риска, който поемат нейните служители и продължават да доставят книги на войниците на фронта и на евреите, които се крият. Джанет Скеслин Чарлз използва в "Парижката библиотека" този исторически фон, за да разкаже две истории, преплитайки две жени, две съдби, две различни поколения от едно тревожно минало и далеч по-спокойно настояще. От дистанцията на времето и през призмата на книгите читателят вижда Одил - всеотдайна служителка, чийто ритъм на живот е нарушен от Окупацията и нейната 13-годишна съседка Лили, която пък в края на Студената война в САЩ, щата Монтана, се явява проекция на възрастната вече библиотерка. И двете имат жажда за живот, сходна любов към езика, общи желания, владеят ги еднакви мечти и изпитват една и съща ревност. Всички трусове са преходни, неизменни остават само книгите, внушава авторката, която пише тази книга, след като сама работи в Американската библиотека в Париж, и се впечатлява от разказите на старите си колеги - библиотекари. Така че тя използва действителни истории, за да сравни атмосферата в Европа през 40 -те и в Америка през 80-те години на XX век.
- „Парижката библиотека” е прелестно изживяване за всички, които са привлечени както от четенето, така и от романтичния Париж.
- Книгата на Джанет Скеслин Чарлс е считана за една от най-очакваните на 2021-а.
- Авторката използва за основа на романа си действителни събития.
- Историята, която създава, е посветена на приятелството, семейството и силата на литературата, която ни сплотява.
- „Парижката библиотека” описва отражението на драматични събития по време на Втората световна война върху това малко кътче, посветено на литературата.
- Джанет Скеслин Чарлс попада на драматичната история на библиотеката, докато работи в Париж.
- Разделя действието на романа си между Париж и своята Монтана в САЩ.
- Наричат книгата интелигентна и богата на чувства.
- Препоръчва се на всички, които обичат в книгите да се усеща дъха на историята.
